д-р Весела Банова

Д-р Весела Банова завършва специалност психология в СУ „Св. Климент Охридски“ с втора специалност френски език. Работи в Научен институт по педиатрия, секция „Профилактична педиатрия“, създадена от Василка Манова-Томова. По-късно става първият психолог в детска онко-хематологична клиника. Придобива специалност по клинична психология в Медицинския университет в София. Професионалният й път до 2001 г. е свързан с методичното ръководство на бившите домове „Майка и дете“, с развиването на практиката по релационна психомоторика, която специализира в Католическия университет в Лувен-ла-Ньов в Белгия. Срещата със страданието на бебетата, които отказват да се хранят и спадат на тегло я среща с лаканианската психоанализа, Фройдистко поле и Интердисциплинарен Център за детето във Франция. Така започва българо-френската обучителна и клинично ориентирана програма „Да растеш без родители“ /1998-2004/. Когато тя приключва, една част от професионалистите, участвали в нея, проявяват желание да продължат да търсят отговори на въпросите, възникващи в тяхната практика заедно. Така Весела Банова става един от вдъхновителите и учредителите на сдружение „Дете и пространство“. През 1999 г. Весела Банова оглавява екипа, който реализира „Социална оценка на грижите за децата в България“, която задава посоката и необходимостта от деинституционализацията на съществуващата система от грижи в България. През 2001 г. приема поканата на Ева Жечева да оглави дирекция „Държавна политика за закрила на детето“ в Държавна агенция за закрила на детето, а от 2002 до 2008 е неин зам. председател. Весела Банова става учредител на Групата на фройдистко поле в България /2006/, която по-късно става асоцииран групов член на Новата Лаканианска Школа /НЛС/ и еволюира в Българско общество за лаканианска психоанализа /БОЛП/. Тя бива приета за индивидуален член на НЛС и бива председател на БОЛП до 2017 г., а от 2008 до 2016 г. е зам.-председател на Българска асоциация по психотерапия. От 2008 г. до 2016 г. е член на ГРЕТА /експертна група за борба с трафика на хора към Съвета на Европа/. Тя е съставител и редактор на поредица от сборници, между които „Да растеш без родители“, „Да растеш със или въпреки своите родители“, „Посрещането на детето, законите на гостоприемството“, „Как пораства момчето, как пораства момичето“, „Белезите на различието“, „Детето и неговите симптоми“, „Да научим езика на детето“, „Изненадите на несъзнаваното“, „Симптомът“, „Тревогата и бащата“, „Бащите днес“, „Как да окажем гостоприемство на детето с аутизъм“, „Връзки, срещи и раздели“, „Посрещането на детето“ и др. През 2012 защитава докторска теза „Социални политики за закрила на децата в риск“ и става доктор по социология. Получава наградата от Президента на РБ за принос в прилагането на Конвенцията за правата на детето в България през 2014 г. и награда от Председателя на ДАЗД за принос в развитието на системата за закрила на детето през 2016 г. През 2021 е удостоена с наградата „Социален работник на годината“ – 2021 на Министерство на труда и социалната политика, а през 2022 г. с наградата Златна ябълка за цялостен принос към развитието на благосъстоянието на децата в България. Преподава в Нов български университет от 1994 г., а към момента в магистърска програма „Психология на развитието“. Създава и управлява „Психоаналитичен институт ТОЛК“ заедно със свои колеги, чиито клиничен интерес се ориентира от психоаналитичното учение на големия френски психоаналитик Жак Лакан.